Картина
Картина
Когато бяхме сами, когато двама
споделяхме си топлите сезони,
стоящи пред безкрайна панорама
от поля и преминаващи вагони,
тогава усещах как във мен
изтича с наслада нежният ден.
Ти - да тръгнем сред поля поиска,
аз – да видим залеза пред нас,
пред безкрайността далечна, ниска,
на фон от музики без глас.
Ти побягна, но мирисът на твоята коса
накара ме да те последвам в преднощната роса.
Шептях ти наум нежни слова,
а щурците превръщаха ги в песен.
Дочуваше ги ти и тяхната мълва,
и гласът ми от вятъра донесен.
Тогава слънцето зад нас залезе...
и любовта във нас навлезе.
Гърмяха фойерверки от любов,
експлозии от чувства пак заля ни.
И с теб усетили порива нов,
любихме се сред безкрайните поляни,
отдадени един на друг,
без стон и без излишен звук.
Ти пробуждаше ме отново и отново
с вкуса на летния си топъл дъх
и със спокойствието от нежното ти слово...
усещайки приятния лъх!
---
Хубава картина нарисувах си наум
и архивирах си я във любовния албум!
13:59
22.06.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Християн Всички права запазени
