КАРТИНА
Рисувам в далечината с капки от сълзи,
рисувам твоя образ, погален от утринна роса.
Следи намирам от всичките ти стъпки,
последни, изваяни нежно от празни мечти.
Вече долавям мириса на непозната празнота,
сътворено късче малка изящна красота,
родено от всяко чувство, облято в тъмнина,
малки пръски разпокъсана бледина...
Образи на безнадеждност рисувам в нощта,
като черни птици, разгъващи крила.
Виждам теб - кралица от стъкло, ...