13 jul 2006, 16:45

картина

  Poesía
1K 0 4

Вихри от страсти реят се в мен,
тъжни контрасти, ден след ден.
Гами похабени, бои неоценени,
с тях чертаем всеки нов нюанс
на този сладък, мрачен танц.
В блян красив се носим, и в захлас,
прекрасното обърква се пред нас,
красивото в грозно се превръща,
и всичко на мястото се връща, палитрата
отново изхабена, водата в чашата е оцветена,
но ти недеи плачи.
Картина, погледни,
аз виждам пламък, прекрасен е, нали?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви , всички сте много мили
  • Ели,много си права!Харесва ми!
  • ria, и аз си мислих за същото, но намирам повече смисъл в първото,защото говоря за цветовете на живота,а някои не ги виждат или по-точно не оценяват какво имат...
  • Страхотно е!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...