13 jul 2006, 16:45

картина

  Poesía
1K 0 4

Вихри от страсти реят се в мен,
тъжни контрасти, ден след ден.
Гами похабени, бои неоценени,
с тях чертаем всеки нов нюанс
на този сладък, мрачен танц.
В блян красив се носим, и в захлас,
прекрасното обърква се пред нас,
красивото в грозно се превръща,
и всичко на мястото се връща, палитрата
отново изхабена, водата в чашата е оцветена,
но ти недеи плачи.
Картина, погледни,
аз виждам пламък, прекрасен е, нали?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви , всички сте много мили
  • Ели,много си права!Харесва ми!
  • ria, и аз си мислих за същото, но намирам повече смисъл в първото,защото говоря за цветовете на живота,а някои не ги виждат или по-точно не оценяват какво имат...
  • Страхотно е!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...