1 jun 2015, 0:22

Картина

  Poesía » Otra
1.3K 0 12

Сред блед и лепкав полумрак
картина стара се завърна
и внезапно, без дори да зная как  
успях отново там да зърна

неща отдавна сложени в забрава,
потънали във паячната власт,
които само светлина успява
да върне с нова, жива страст,
   
излезнала от края на небето,
дошла на пръсти, без да вдига шум,
защото там, на прага на сърцето
е нишката на приказния ум,
 
където няма нищо сиво, обяснимо
и не приличат на живота дните,
и всичко е отново детски диво,
а нощем палим със ръце звездите,
 
където истина реална е мечтата
и няма думи и компромиси излишни,
а в приказка превръща се тъгата,
и от следите ù разцъфват вишни...
 
А аз съм там - ще бъда всеки път,
където нощем пак се раждат дните
и без покой картините зоват,
готов ще съм - до края на мечтите!

 

Честит първи юни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Продължавай да пишеш в този стил, звучиш прекрасно! А и да запазиш детето в себе си, е нещо много специално! Когато човек порасне, понякога се изгубва... Успех!
  • Благодаря ти, Руми! Приятно ми е, че ти е въздействало така!
    По принцип не харесвам този стил на писане, но понякога детето в мен е неудържимо!
  • Георги, прочетох стихотворението ти два пъти, но не защото не го разбрах, а защото твоята картина ми въздейства изключително успокояващо!
    Толкова много нежност, сякаш попаднах в приказка...
    Поздравявам те най-искрено!
  • Благодаря ви за хубавите думи, Стойна, Ивон!
    Радвам се, че ви харесва! Много поздрави!
  • а нощем палим със ръце звездите,Красива картина!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...