Картина
Сред блед и лепкав полумрак
картина стара се завърна
и внезапно, без дори да зная как
успях отново там да зърна
неща отдавна сложени в забрава,
потънали във паячната власт,
които само светлина успява
да върне с нова, жива страст,
излезнала от края на небето,
дошла на пръсти, без да вдига шум,
защото там, на прага на сърцето
е нишката на приказния ум,
където няма нищо сиво, обяснимо
и не приличат на живота дните,
и всичко е отново детски диво,
а нощем палим със ръце звездите,
където истина реална е мечтата
и няма думи и компромиси излишни,
а в приказка превръща се тъгата,
и от следите ù разцъфват вишни...
А аз съм там - ще бъда всеки път,
където нощем пак се раждат дните
и без покой картините зоват,
готов ще съм - до края на мечтите!
Честит първи юни!
© Георги All rights reserved.
