23 dic 2023, 20:18

Картина исках да ти нарисувам

849 5 5

 

Картина исках да ти нарисувам,

да разбереш от нея що е в мене,

градина райска, на която се любувам,

неподвластна на беда и време.

 

Но не посмях да хвана четката в ръка,

седи на рафта в прах, самотна,

остана празна ленената канава,

както е душата ми без теб, сиротна.

 

А ако знаех, че за миг дори ще мога

до твоето сърце чрез нея да достигна,

бих забравил всякаква тревога

и бих рисувал с дни, докато стигна.

 

Но там за мене място знам, че няма,

гост неканен съм за теб в нощта,

затуй на рафта четка прах събира,

остана празна ленената канава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nebula Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...