Картина исках да ти нарисувам,
да разбереш от нея що е в мене,
градина райска, на която се любувам,
неподвластна на беда и време.
Но не посмях да хвана четката в ръка,
седи на рафта в прах, самотна,
остана празна ленената канава,
както е душата ми без теб, сиротна.
А ако знаех, че за миг дори ще мога
до твоето сърце чрез нея да достигна,
бих забравил всякаква тревога
и бих рисувал с дни, докато стигна.
Но там за мене място знам, че няма,
гост неканен съм за теб в нощта,
затуй на рафта четка прах събира,
остана празна ленената канава.
© Nebula Всички права запазени