31 mar 2025, 11:26  

Картини от една изложба

  Poesía
323 4 14

КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА

 

Село. Автентични аромати.

Кучи лай, кокошки и кози.

Плет – разплетен, кърпен непохватно,

две оцъклени след сън брези.

 

Бял калпак отгоре върху хълма –

облачета в синкаво небе.

Кръстът в черквата – висящ безмълвно,

трици, сол, молци и ситна дреб.

 

Път – забравен, тих и безпосочен,

поветица, трън сред угарта.

И перон – без хора и стрелочник,

празен дом, изкъртена врата.

 

А по нея – бледи некролози,

прани в дъжд, издрани от студа.

Дълги до безкрайност коловози,

грак, печал,  бездумна самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съпреживях...
  • Петьо, то селото си тръгна още 70-те години, но тогава не говорехме за това.
  • За съжаление, печален пейзаж, който е част от нашата действителност...
    Бзгла(сно)голно мирознание(не мироздание!),потънало в оглушали спомени...
    Валя, много тъжна изложба, но изкуството е изкуството, за да показва не само "цветя и лозунги"!
  • Хареса ми, макар и малко да навява тъга, но е истинска картина из доста села ''...бледи некролози, прани в дъжд, издрани от студа... грак, печал, безумна самота...''
  • Благодаря, Бо, бъди.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...