31.03.2025 г., 11:26  

Картини от една изложба

315 4 14

КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА

 

Село. Автентични аромати.

Кучи лай, кокошки и кози.

Плет – разплетен, кърпен непохватно,

две оцъклени след сън брези.

 

Бял калпак отгоре върху хълма –

облачета в синкаво небе.

Кръстът в черквата – висящ безмълвно,

трици, сол, молци и ситна дреб.

 

Път – забравен, тих и безпосочен,

поветица, трън сред угарта.

И перон – без хора и стрелочник,

празен дом, изкъртена врата.

 

А по нея – бледи некролози,

прани в дъжд, издрани от студа.

Дълги до безкрайност коловози,

грак, печал,  бездумна самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съпреживях...
  • Петьо, то селото си тръгна още 70-те години, но тогава не говорехме за това.
  • За съжаление, печален пейзаж, който е част от нашата действителност...
    Бзгла(сно)голно мирознание(не мироздание!),потънало в оглушали спомени...
    Валя, много тъжна изложба, но изкуството е изкуството, за да показва не само "цветя и лозунги"!
  • Хареса ми, макар и малко да навява тъга, но е истинска картина из доста села ''...бледи некролози, прани в дъжд, издрани от студа... грак, печал, безумна самота...''
  • Благодаря, Бо, бъди.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...