31.03.2025 г., 11:26  

Картини от една изложба

316 4 14

КАРТИНИ ОТ ЕДНА ИЗЛОЖБА

 

Село. Автентични аромати.

Кучи лай, кокошки и кози.

Плет – разплетен, кърпен непохватно,

две оцъклени след сън брези.

 

Бял калпак отгоре върху хълма –

облачета в синкаво небе.

Кръстът в черквата – висящ безмълвно,

трици, сол, молци и ситна дреб.

 

Път – забравен, тих и безпосочен,

поветица, трън сред угарта.

И перон – без хора и стрелочник,

празен дом, изкъртена врата.

 

А по нея – бледи некролози,

прани в дъжд, издрани от студа.

Дълги до безкрайност коловози,

грак, печал,  бездумна самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съпреживях...
  • Петьо, то селото си тръгна още 70-те години, но тогава не говорехме за това.
  • За съжаление, печален пейзаж, който е част от нашата действителност...
    Бзгла(сно)голно мирознание(не мироздание!),потънало в оглушали спомени...
    Валя, много тъжна изложба, но изкуството е изкуството, за да показва не само "цветя и лозунги"!
  • Хареса ми, макар и малко да навява тъга, но е истинска картина из доста села ''...бледи некролози, прани в дъжд, издрани от студа... грак, печал, безумна самота...''
  • Благодаря, Бо, бъди.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...