12 sept 2023, 11:59

Каруца

506 0 0

По пътя шматка се каруца,

кандилка се насам-натам.

На ней стопанинът дремуца

като на скарата - салам.

 

Едва ли конят го не бива.

Все пак, основен е играч.

Размахал буйната си грива,

по пътя шпори чак до здрач.

 

Но, пътят нещо криволѝчи,

поредният ремонт поел.

Стопанинът тъй яко бичи,

че шлемофона бих си взел.

 

Посоката те си я знаят,

а и отдавна са тандем.

За коментарите нехаят,

а ний да ходим да ядем!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...