12.09.2023 г., 11:59

Каруца

501 0 0

По пътя шматка се каруца,

кандилка се насам-натам.

На ней стопанинът дремуца

като на скарата - салам.

 

Едва ли конят го не бива.

Все пак, основен е играч.

Размахал буйната си грива,

по пътя шпори чак до здрач.

 

Но, пътят нещо криволѝчи,

поредният ремонт поел.

Стопанинът тъй яко бичи,

че шлемофона бих си взел.

 

Посоката те си я знаят,

а и отдавна са тандем.

За коментарите нехаят,

а ний да ходим да ядем!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...