12.09.2023 г., 11:59

Каруца

503 0 0

По пътя шматка се каруца,

кандилка се насам-натам.

На ней стопанинът дремуца

като на скарата - салам.

 

Едва ли конят го не бива.

Все пак, основен е играч.

Размахал буйната си грива,

по пътя шпори чак до здрач.

 

Но, пътят нещо криволѝчи,

поредният ремонт поел.

Стопанинът тъй яко бичи,

че шлемофона бих си взел.

 

Посоката те си я знаят,

а и отдавна са тандем.

За коментарите нехаят,

а ний да ходим да ядем!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...