11 jun 2009, 18:05

Касиопея

  Poesía
807 0 5

Там някъде в безкрая,

тупти и вибрира,

с незнайна чистота,

една звезда,

наречена - Касиопея,

виж - погледни,

двоен успех,

тя предрича - на човеци земни,

                           но запомни,

ч о в е к о -

                           с огън и плам,

                           и меч

                           опиташ ли щастие - велико

                                                                 да вземеш

на пепел ще станеш - твойто земно сърце,

но любов ли имаш,

чисто сърце,

и чисти мисли -

                           ти щастието велико

                           ще вземеш,

и на хората земни,

                           ти, човеко, ще дадеш,

защото - любовта е вечна,

тя е огън

и плам,

и нежност,

и обич.

                          Тя през Всемира преминава,

                          и няма сила - земна и неземна,

                          която ще я спре-

                          Любовта е велика - тя изгрява

                                                               в чистите

                                                               човешки сърца.

И тупти,

и пулсира,

там от безкрая,

            и огрява

            и сплотява

                        земните

                                       човешки

                                                      сърца!!!

 

 

28.10.1994г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сириус Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...