11 июн. 2009 г., 18:05

Касиопея

811 0 5

Там някъде в безкрая,

тупти и вибрира,

с незнайна чистота,

една звезда,

наречена - Касиопея,

виж - погледни,

двоен успех,

тя предрича - на човеци земни,

                           но запомни,

ч о в е к о -

                           с огън и плам,

                           и меч

                           опиташ ли щастие - велико

                                                                 да вземеш

на пепел ще станеш - твойто земно сърце,

но любов ли имаш,

чисто сърце,

и чисти мисли -

                           ти щастието велико

                           ще вземеш,

и на хората земни,

                           ти, човеко, ще дадеш,

защото - любовта е вечна,

тя е огън

и плам,

и нежност,

и обич.

                          Тя през Всемира преминава,

                          и няма сила - земна и неземна,

                          която ще я спре-

                          Любовта е велика - тя изгрява

                                                               в чистите

                                                               човешки сърца.

И тупти,

и пулсира,

там от безкрая,

            и огрява

            и сплотява

                        земните

                                       човешки

                                                      сърца!!!

 

 

28.10.1994г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сириус Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...