11.06.2009 г., 18:05

Касиопея

805 0 5

Там някъде в безкрая,

тупти и вибрира,

с незнайна чистота,

една звезда,

наречена - Касиопея,

виж - погледни,

двоен успех,

тя предрича - на човеци земни,

                           но запомни,

ч о в е к о -

                           с огън и плам,

                           и меч

                           опиташ ли щастие - велико

                                                                 да вземеш

на пепел ще станеш - твойто земно сърце,

но любов ли имаш,

чисто сърце,

и чисти мисли -

                           ти щастието велико

                           ще вземеш,

и на хората земни,

                           ти, човеко, ще дадеш,

защото - любовта е вечна,

тя е огън

и плам,

и нежност,

и обич.

                          Тя през Всемира преминава,

                          и няма сила - земна и неземна,

                          която ще я спре-

                          Любовта е велика - тя изгрява

                                                               в чистите

                                                               човешки сърца.

И тупти,

и пулсира,

там от безкрая,

            и огрява

            и сплотява

                        земните

                                       човешки

                                                      сърца!!!

 

 

28.10.1994г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...