11.06.2009 г., 18:05

Касиопея

806 0 5

Там някъде в безкрая,

тупти и вибрира,

с незнайна чистота,

една звезда,

наречена - Касиопея,

виж - погледни,

двоен успех,

тя предрича - на човеци земни,

                           но запомни,

ч о в е к о -

                           с огън и плам,

                           и меч

                           опиташ ли щастие - велико

                                                                 да вземеш

на пепел ще станеш - твойто земно сърце,

но любов ли имаш,

чисто сърце,

и чисти мисли -

                           ти щастието велико

                           ще вземеш,

и на хората земни,

                           ти, човеко, ще дадеш,

защото - любовта е вечна,

тя е огън

и плам,

и нежност,

и обич.

                          Тя през Всемира преминава,

                          и няма сила - земна и неземна,

                          която ще я спре-

                          Любовта е велика - тя изгрява

                                                               в чистите

                                                               човешки сърца.

И тупти,

и пулсира,

там от безкрая,

            и огрява

            и сплотява

                        земните

                                       човешки

                                                      сърца!!!

 

 

28.10.1994г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...