Тази любов ме убива, по-добре още днес дъхът ми да спре
В моят живот за себе си чужд, аз съм призрак
Нищо не чувствам и желание нямам
Умирам, блуждая, жадуващ твоите ръце..
А всичко понякога е толкова пъстро, обагрено в ярка тоналност
Само с една твоя дума и вече съм друг
Обичам живота и искам от него да взимам, да пия
Химера, мираж, илюзорна реалност…
Надеждата в мен не съм изгубил до края
Но дали не е по-жестоко така
Всеки ден парче от себе си късам
Болка, умора, безконечна тъга… ...