16 sept 2009, 13:16

Катастрофа

  Poesía
716 0 4

И пак свечерена София блести -
с бързащите вечно тротоари,
огряни от рекламни светлини
и мигащите нейни светофари...
Пак тътенът на този буден град
обгръща ме в прегръдка сива.
Тук всеки има свой си рай и ад
и грозното с красивото се слива.
А в този миг с надвесени луни
над булеварда, сив и прашен,
прозорецът ми в мрак мълчи
от толкоз светлини уплашен.
И шумовете разпознава вече -
полиция, линейка, удар на коли...
Прозорецът ми гледа от далече
и пак свечерена София блести...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Саръова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за отзивите!
    Моля всички, които са се засегнали (несофиянците) да ме извинят. Преди няколко вечери видях тази случка от прозореца си и тя оживя на листа ми.
  • Ей, Хриси, заобичахме този град и теб...Поздрави! Ваше Благородие
  • Ала това си е само за София и за ния важи, а къде са останалите?Да не би да са по-маловажни?
  • Здравей!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...