Катастрофа
И пак свечерена София блести -
с бързащите вечно тротоари,
огряни от рекламни светлини
и мигащите нейни светофари...
Пак тътенът на този буден град
обгръща ме в прегръдка сива.
Тук всеки има свой си рай и ад
и грозното с красивото се слива.
А в този миг с надвесени луни
над булеварда, сив и прашен,
прозорецът ми в мрак мълчи
от толкоз светлини уплашен.
И шумовете разпознава вече -
полиция, линейка, удар на коли...
Прозорецът ми гледа от далече
и пак свечерена София блести...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хриси Саръова Все права защищены
