Sep 16, 2009, 1:16 PM

Катастрофа

  Poetry
711 0 4

И пак свечерена София блести -
с бързащите вечно тротоари,
огряни от рекламни светлини
и мигащите нейни светофари...
Пак тътенът на този буден град
обгръща ме в прегръдка сива.
Тук всеки има свой си рай и ад
и грозното с красивото се слива.
А в този миг с надвесени луни
над булеварда, сив и прашен,
прозорецът ми в мрак мълчи
от толкоз светлини уплашен.
И шумовете разпознава вече -
полиция, линейка, удар на коли...
Прозорецът ми гледа от далече
и пак свечерена София блести...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Саръова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за отзивите!
    Моля всички, които са се засегнали (несофиянците) да ме извинят. Преди няколко вечери видях тази случка от прозореца си и тя оживя на листа ми.
  • Ей, Хриси, заобичахме този град и теб...Поздрави! Ваше Благородие
  • Ала това си е само за София и за ния важи, а къде са останалите?Да не би да са по-маловажни?
  • Здравей!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...