27 jun 2017, 19:45

Катастрофа

  Poesía » Otra
600 0 0

През лятото срещнах Съдбата. 

Бе влязла във роля на злобен боксьор.                       

Крошета редеше „горката”,

пред мен върху „клет”, агресивен шофьор.                            

 

Той беше със кола̀ „жестока”!      

Музика дива гърмеше,                       

летеше по път без посока,

жена на спирка четеше.                                      

 

Притъмня внезапно света,     

изсвириха гуми сърдити,

забиха зловеща следа,

за него се свършиха дните.                  

 

Потъна в дим черен спирката бяла

сред гордост, отломки и суета,                      

и само жената остана цяла,

убитата младост тъжно съзря.                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...