27 jun 2017, 19:45

Катастрофа

  Poesía » Otra
596 0 0

През лятото срещнах Съдбата. 

Бе влязла във роля на злобен боксьор.                       

Крошета редеше „горката”,

пред мен върху „клет”, агресивен шофьор.                            

 

Той беше със кола̀ „жестока”!      

Музика дива гърмеше,                       

летеше по път без посока,

жена на спирка четеше.                                      

 

Притъмня внезапно света,     

изсвириха гуми сърдити,

забиха зловеща следа,

за него се свършиха дните.                  

 

Потъна в дим черен спирката бяла

сред гордост, отломки и суета,                      

и само жената остана цяла,

убитата младост тъжно съзря.                           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...