През лятото срещнах Съдбата.
Бе влязла във роля на злобен боксьор.
Крошета редеше „горката”,
пред мен върху „клет”, агресивен шофьор.
Той беше със кола̀ „жестока”!
Музика дива гърмеше,
летеше по път без посока,
жена на спирка четеше.
Притъмня внезапно света,
изсвириха гуми сърдити,
забиха зловеща следа,
за него се свършиха дните.
Потъна в дим черен спирката бяла
сред гордост, отломки и суета,
и само жената остана цяла,
убитата младост тъжно съзря.
© Иван Димитров Все права защищены