27 июн. 2017 г., 19:45

Катастрофа

602 0 0

През лятото срещнах Съдбата. 

Бе влязла във роля на злобен боксьор.                       

Крошета редеше „горката”,

пред мен върху „клет”, агресивен шофьор.                            

 

Той беше със кола̀ „жестока”!      

Музика дива гърмеше,                       

летеше по път без посока,

жена на спирка четеше.                                      

 

Притъмня внезапно света,     

изсвириха гуми сърдити,

забиха зловеща следа,

за него се свършиха дните.                  

 

Потъна в дим черен спирката бяла

сред гордост, отломки и суета,                      

и само жената остана цяла,

убитата младост тъжно съзря.                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...