17 jul 2007, 16:01

Като... 

  Poesía
576 0 3

Като здрач и аз се смрачавам,
издигам се, превръщам се в Луна,
там горе да ме видиш се надявам
и да прогледнеш в твойта слепота.


Като утро и аз зазорявам,
в слънчеви лъчи любов ти пращам,
в стаята ти нежно заблестявам
и ръката ти с надежда хващам.


Като трева и аз избуявам
окъпана във ранната роса
и жаждата ти страстна утолявам
със свежа изворна вода.


Като цвете и аз разцъфтявам,
посадено и отгледано с любов,
неспособна да те наранявам,
след теб вървя по пътя нов.


Като дъга и аз изпълзявам
и обагрям небето след дъжд,
като волна птица запявам
и огласям с песен буйната ръж.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??