Като...
Като здрач и аз се смрачавам,
издигам се, превръщам се в Луна,
там горе да ме видиш се надявам
и да прогледнеш в твойта слепота.
Като утро и аз зазорявам,
в слънчеви лъчи любов ти пращам,
в стаята ти нежно заблестявам
и ръката ти с надежда хващам.
Като трева и аз избуявам
окъпана във ранната роса
и жаждата ти страстна утолявам
със свежа изворна вода.
Като цвете и аз разцъфтявам,
посадено и отгледано с любов,
неспособна да те наранявам,
след теб вървя по пътя нов.
Като дъга и аз изпълзявам
и обагрям небето след дъжд,
като волна птица запявам
и огласям с песен буйната ръж.
© Елица Стоянова All rights reserved.
