10 abr 2016, 16:33

Като Ад, си днес позната

  Poesía
552 0 0

Какво ще ни дадеш, Българийо,
със поалчнели управляващи?
Младите спринтират, бягайки,
а старите са оцеляващи.

 

Утрините са в мъгла,
а вечерите - непрогледни.
Любим въпрос е - докога?
Първи станаха последните.

 

Здравната система май
е в договор със Сатаната.
Наричахме те Земен Рай,
а като Ад си днес позната.

 

Калейдоскоп от цветове,
преливащи от скрити чувства.
И нероденият краде,
а чалгата е вид изкуство.

 

Темида с вързани очи
е най-понятната икона.
Историята се мени 
според седящия във трона.

 

Високи сини планини,
осечени и обгорели.
Море и житни равнини,
продадени за лични цели.

 

Какво ще ни дадеш, Родино,
на нас, които сме ти верни,
и вярвахме през тез години 
в нови приказки, модерни.

 

От вяра дето оголяхме,
но не предадохме мечтите,
на нас, които не се спряхме
да те сравняваме с звездите...

 

Ти вече даде ни конкретно 
билети за транспорт въздушен.
Полетите, до последно,
на възмущение ни учат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...