10 апр. 2016 г., 16:33

Като Ад, си днес позната

549 0 0

Какво ще ни дадеш, Българийо,
със поалчнели управляващи?
Младите спринтират, бягайки,
а старите са оцеляващи.

 

Утрините са в мъгла,
а вечерите - непрогледни.
Любим въпрос е - докога?
Първи станаха последните.

 

Здравната система май
е в договор със Сатаната.
Наричахме те Земен Рай,
а като Ад си днес позната.

 

Калейдоскоп от цветове,
преливащи от скрити чувства.
И нероденият краде,
а чалгата е вид изкуство.

 

Темида с вързани очи
е най-понятната икона.
Историята се мени 
според седящия във трона.

 

Високи сини планини,
осечени и обгорели.
Море и житни равнини,
продадени за лични цели.

 

Какво ще ни дадеш, Родино,
на нас, които сме ти верни,
и вярвахме през тез години 
в нови приказки, модерни.

 

От вяра дето оголяхме,
но не предадохме мечтите,
на нас, които не се спряхме
да те сравняваме с звездите...

 

Ти вече даде ни конкретно 
билети за транспорт въздушен.
Полетите, до последно,
на възмущение ни учат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...