В празното пространство ще надзърна
там, където беше ти - засмяна.
Тихо песни за любов предеше,
чакаше да бъдем двама.
Мисълта ми все към теб летеше...

Вечер, когато, лентата превъртам
ти все си там, във всеки кадър.
За миг дори не ме оставяш сам –
неуловима си за ничий радар;

След това изчезваш в пепелта,
за да възкръснеш като феникс.
Покоряваш с нежност мисълта –
въздишка, дремеща във вечността

Проникваш бавно във сърцето
с думи нежни, парещи душата.
Пробуждаш в мене тъй детето
с дихание ме хващаш за ръката.

И като ангел паднал на земята,
сгушена във мойто ранено сърце
чакаш да ти порастат крилата –
да литнеш към спокойното небе.