23 ago 2007, 14:25

Като че ли всичко се срутва със трясък...

  Poesía
1.9K 0 12
               *Пояснение: За онези моменти в живота ни, когато...


Като че ли всичко се срутва със трясък...

Когато откриеш любовта на живота,
като че ли всичко се срутва със трясък,
раздялата сякаш е дебнела с дива охота,
да те бутне във блатото с движещ се пясък.

Когато смехът ти звъни в тишината,
като че ли всичко се срутва със трясък,
и ето, че губиш следите в мъглата,
и очите, притежавали сапфирния блясък.

Когато хармония звездна около тебе цари,
като че ли всичко се срутва със трясък,
и няма ги вече онези вълшебни искри,
които да сгреят сърцето, очите душата.

Когато почувстваш сигурност и топлина,
като че ли всичко се срутва със трясък,
и в миг си отново прозрачно сама,
като че ли всичко се срутва със трясък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искрено се радвам за теб!!!
  • Благодаря ти за насърченията, Гале! Много си мила! Но аз вече съм омъжена за моя принц повече от година. Стихотворението го написах за онези моменти, през които всеки минава. Целувам те!
  • Пред теб е живота с цялата си прелес.В точния ден и час ти ще срещнеш красивия принц!Но сега не тъгувай!!!Целувки и прегръдки!!!
  • Благодаря ви за топлите думи, поздравите и пожеланията! Много сте мили! Поздрави и от мен с пожелание за вълшебна нощ!
  • Браво, Вики!
    Отново страхотен стих!
    Поздрави и от мен!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...