Въздухът около мен трепти от щастие.

Вдишвам го и го  разнасям

до всяка моя клетка.

Щастлива съм!

Цялата съм направена от щастие!

Осъзнавам, че няма “голямо” и “малко” щастие.

Щастието ми няма количество.

Не търпи и определения,

защото в него е пълната яснота.

Трябва да го изведа навън,

да го покажа. Все ще го познаят.

Не мога да не го разкажа,

но няма как да го споделя.

Но защо да го правя?!

Назаем щастието си не давам,

пък и не мога!

Казват, че тежи, но не е вярно.

Усещам се препълнена,

но не обременена.

Усещам, че летя във всички небеса

и в най-прекрасните си сънища.

Витая в неизвестни светове.

 Душата ми е пеперуда,

която  пърха във гърдите.

Плача и се смея едновременно.

И ми е хубаво, и ми е хубаво...

Аз съм в чудесното

и сладко равновесие

и умея да бъда щастлива.

Това щастие е тялото на живота ми

и разковниче в сбъдването.

Скрито вълшебство...

Повдигам завесата и  се радвам.

Виждам усмивката на Бог...

Пея си с цяло гърло на ум,

но Космосът се люлее.

Зениците ми и те са от  щастие.

 Откривам през тях един съвършен свят.

Щастието ми прощава на всеки за всичко.

Необяснима вибрация на духа,

то е ярко, многоцветно

 и неизмеримо като цялата Вселената.

Ето такова е моето щастие!