17.10.2012 г., 9:33

Kaто цялата Вселена а

628 0 1

Въздухът около мен трепти от щастие.

Вдишвам го и го  разнасям

до всяка моя клетка.

Щастлива съм!

Цялата съм направена от щастие!

Осъзнавам, че няма “голямо” и “малко” щастие.

Щастието ми няма количество.

Не търпи и определения,

защото в него е пълната яснота.

Трябва да го изведа навън,

да го покажа. Все ще го познаят.

Не мога да не го разкажа,

но няма как да го споделя.

Но защо да го правя?!

Назаем щастието си не давам,

пък и не мога!

Казват, че тежи, но не е вярно.

Усещам се препълнена,

но не обременена.

Усещам, че летя във всички небеса

и в най-прекрасните си сънища.

Витая в неизвестни светове.

 Душата ми е пеперуда,

която  пърха във гърдите.

Плача и се смея едновременно.

И ми е хубаво, и ми е хубаво...

Аз съм в чудесното

и сладко равновесие

и умея да бъда щастлива.

Това щастие е тялото на живота ми

и разковниче в сбъдването.

Скрито вълшебство...

Повдигам завесата и  се радвам.

Виждам усмивката на Бог...

Пея си с цяло гърло на ум,

но Космосът се люлее.

Зениците ми и те са от  щастие.

 Откривам през тях един съвършен свят.

Щастието ми прощава на всеки за всичко.

Необяснима вибрация на духа,

то е ярко, многоцветно

 и неизмеримо като цялата Вселената.

Ето такова е моето щастие!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...