17.10.2012 г., 9:33

Kaто цялата Вселена а

625 0 1

Въздухът около мен трепти от щастие.

Вдишвам го и го  разнасям

до всяка моя клетка.

Щастлива съм!

Цялата съм направена от щастие!

Осъзнавам, че няма “голямо” и “малко” щастие.

Щастието ми няма количество.

Не търпи и определения,

защото в него е пълната яснота.

Трябва да го изведа навън,

да го покажа. Все ще го познаят.

Не мога да не го разкажа,

но няма как да го споделя.

Но защо да го правя?!

Назаем щастието си не давам,

пък и не мога!

Казват, че тежи, но не е вярно.

Усещам се препълнена,

но не обременена.

Усещам, че летя във всички небеса

и в най-прекрасните си сънища.

Витая в неизвестни светове.

 Душата ми е пеперуда,

която  пърха във гърдите.

Плача и се смея едновременно.

И ми е хубаво, и ми е хубаво...

Аз съм в чудесното

и сладко равновесие

и умея да бъда щастлива.

Това щастие е тялото на живота ми

и разковниче в сбъдването.

Скрито вълшебство...

Повдигам завесата и  се радвам.

Виждам усмивката на Бог...

Пея си с цяло гърло на ум,

но Космосът се люлее.

Зениците ми и те са от  щастие.

 Откривам през тях един съвършен свят.

Щастието ми прощава на всеки за всичко.

Необяснима вибрация на духа,

то е ярко, многоцветно

 и неизмеримо като цялата Вселената.

Ето такова е моето щастие!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...