6 oct 2023, 1:27

Като Данте

447 0 0

 

 

Сред толкова звезди красиви

аз търся своята звезда.

Тръба далечна нейде свири,

шуми зад мен неспящ града.

 

Но в миг след уличките криви --

безбройни гърбове стърчат

и виждам ниските могили

на гробовете. Тук мълчат

 

отдавна изживени случки --

на спомени любим прибой,

мечти, съдби различно скучни --

еднакви по завършек свой.

 

Защо да мисля и бленувам,

да бягам в дни и нощи сам,

щом викащ глас насън ще чувам

и свършекът си аз ще знам?

 

Нима и те не са чертали

във бъдещето светъл лъч,

нима не са се смели, пяли

с деца и радости и глъч.

 

Сега останали самотни

на времето си на върха,

четат се надписи несротни

на гробовете под лика.

 

Нима са всичко изживяли,

дали спокойни са били,

когато срещи отшумяли,

събудили се във зори --

 

отдавнашни, на цели ери,

но вчерашни у нечий ум --

внезапно толкоз остарели

изгубват се без глас и шум?!

 

Не, не, не искам да забравя

аз миналото някой ден;

не бих го и сменил за рая

и то ще ме спаси от тлен.

 

Сърцето ми -- пустиня глуха.

Душата ми -- гора без край.

Все търся някаква пролука,

а бясно псе зад мене лай!

 

                        25. септември 1994 г.

                        гр. Сливен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...