7 dic 2006, 6:32

Като два полюса...

  Poesía
935 0 9


Желанията мои още ме изгарят,
и мислите ми все към теб летят.
Но питам: до кога ще ти доказвам,
че копнеж тая да бъдеш в моя земен път?


Два полюса сме, толкова различни -
аз - пожар съм, ти - студен и в скреж.
Но срещнем ли се някъде, от "безразличие"
ще покорим света голям. И със копнеж,


като две разнопосочни магистрали,
обратно на всеки математически закон
в пламъците наши, от любов запалени,                                                             
в пресечна точка ще се съберем.


И ще горим - аз в тебе,ти - във мене,
като кристал под пламъка ще се стопим.
Но с него двама заедно в сърцата си
букети от наслада ще си подарим.


Тъй чувствата, облечени като звезди,
с частици красота земята ще залеят.
Безименни тук нека да останем аз и ти,
но песни за любов света след нас да пее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...