Полека и по малко се натрупва
забравена от някого омраза,
отдъхва си. А после си отчупва
парченце топлина и веднага
се превръща в откровение.
Но то е така далечно-
сякаш чуждо.
Става тъжно…
Нима е толкова трудно да се забележим?
Нима никога няма да се случи?
И само дъждът идва чист в утринта,
защото разговаря със всички.
Той идва да раздаде богатствата си,
да разкаже за себе си
и да ни прегърне.
Полека и за малко.
© Петър Todos los derechos reservados