Полека и по малко се натрупва
забравена от някого омраза,
отдъхва си. А после си отчупва
парченце топлина и веднага
се превръща в откровение.
Но то е така далечно-
сякаш чуждо.
Става тъжно…
Нима е толкова трудно да се забележим?
Нима никога няма да се случи?
И само дъждът идва чист в утринта,
защото разговаря със всички. ...