Полека и по малко се натрупва

забравена от някого омраза,

отдъхва си. А после си отчупва

парченце топлина и веднага

се превръща в откровение.

Но то е така далечно-

сякаш чуждо.

Става тъжно…

Нима е толкова трудно да се забележим?

Нима никога няма да се случи?

И само дъждът идва чист в утринта,

защото разговаря със всички.

Той идва да раздаде богатствата си,

да разкаже за себе си

и да ни прегърне.

Полека и за малко.