edelvais (Анна Попова) edelvais (Анна Попова)
119
7 abr 2008, 9:57

Като еделвайс

  Poesía » Otra
1.2K 0 10
 

Дали богат е

или беден,

но духът ми

е вече леден.

 

Безпомощен съм

и самотен,

макар да считам се

грамотен.

 

Къде сте вие,

зрящи?

Събудете всички

спящи!

 

Вече никой тук

не мързелува.

Но защо ли всеки

си кротува?

 

Чувствам се

самотно цвете.

Обрулиха ме

ветровете

и студ, и мраз

 

душата ми скова,

със сълзи ледени

любовта у мен

запя...

 

Самотен алпинист

реши и ме откъсна

и семето на радостта

навсякъде се пръсна...

 

Слава на човешката

ръка!

Вече няма

самота!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Попова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0