edelvais (Анна Попова)
119 1168
7.04.2008 г., 9:57 ч.

Като еделвайс 

  Поезия » Друга
1040 0 10
 

Дали богат е

или беден,

но духът ми

е вече леден.

 

Безпомощен съм

и самотен,

макар да считам се

грамотен.

 

Къде сте вие,

зрящи?

Събудете всички

спящи!

 

Вече никой тук

не мързелува.

Но защо ли всеки

си кротува?

 

Чувствам се

самотно цвете.

Обрулиха ме

ветровете

и студ, и мраз

 

душата ми скова,

със сълзи ледени

любовта у мен

запя...

 

Самотен алпинист

реши и ме откъсна

и семето на радостта

навсякъде се пръсна...

 

Слава на човешката

ръка!

Вече няма

самота!

 

 

© Анна Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трогнахте ме. Душата ми ви прегръща!
  • Цветето еделвайс трябва да стане символ на любовта.
    Издържа на всички изпитания. И търси височните...
    Неизчерпаема си, Анна!
  • чудесен е твоя еделвайс...
    нежно и самотно цвете!!!
    прегръдки от сърце!!!!!!!
  • Харесах!!!
  • Еделвайс...най издръжливото и
    устременото нагоре красиво цвете!
    с обич, мила Анна.
  • Поздрав на цветето за цветето!
  • Наистина е...
  • Браво!Прекрасен стих!Прегръщам те с усмивка!

  • Поздрав!
  • Браво, страхотно усещане оставя прочита
    за нескончаемата сила и красота на еделвайса!!!
    Позволявам си да те поздравя с един мой стих:
    Вятър листа на куп събра,
    свиха се таралежи на кълба.
    Мина, не мина време и зима,
    с пелени студени покри ни.
    Еделвайс изправен и един
    с вятъра се бори сам, самин...
    Прегръщам те от сърце!!!
Предложения
: ??:??