Като еделвайс
Дали богат е
или беден,
но духът ми
е вече леден.
Безпомощен съм
и самотен,
макар да считам се
грамотен.
Къде сте вие,
зрящи?
Събудете всички
спящи!
Вече никой тук
не мързелува.
Но защо ли всеки
си кротува?
Чувствам се
самотно цвете.
Обрулиха ме
ветровете
и студ, и мраз
душата ми скова,
със сълзи ледени
любовта у мен
запя...
Самотен алпинист
реши и ме откъсна
и семето на радостта
навсякъде се пръсна...
Слава на човешката
ръка!
Вече няма
самота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Попова Всички права запазени
