Apr 7, 2008, 9:57 AM

Като еделвайс

  Poetry » Other
1.2K 0 10
 

Дали богат е

или беден,

но духът ми

е вече леден.

 

Безпомощен съм

и самотен,

макар да считам се

грамотен.

 

Къде сте вие,

зрящи?

Събудете всички

спящи!

 

Вече никой тук

не мързелува.

Но защо ли всеки

си кротува?

 

Чувствам се

самотно цвете.

Обрулиха ме

ветровете

и студ, и мраз

 

душата ми скова,

със сълзи ледени

любовта у мен

запя...

 

Самотен алпинист

реши и ме откъсна

и семето на радостта

навсякъде се пръсна...

 

Слава на човешката

ръка!

Вече няма

самота!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Попова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...