Като езичница

29 mar 2017, 9:52

Poesía

796 3 3

Като езичница – бродя по нощите,

редя заклинания, търся магия.

Билки и мъдрост събирам. И сила!

Мисли горчиви дълбоко да скрия.

Бродя по нощите – търся звездата.

Грее ли още или потъмнява?

В знаци потайни разчитам съдбата.

... След обич какво ли остава!

Ровя студената пепел на времето.

Търся забравено късче жарава,

огън отново да стъкна в сърцето,

но въгленче няма и огън не става!

Като езичница – жертва пренасям

болка кървяща. Спомен разсичам.

В нощите бродя, изтривам следите

и те забравям... И ПАК ТЕ ОБИЧАМ!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-03-29T12:11:09+03:00

Да, изпепеленото сърце, често остава само цял живот или много трудно възкръсва. Поздравления, Мария!
djudjii (Жанет Велкова)

2017-03-29T10:47:09+03:00

"...След обич какво ли остава!"
Толкова е хубаво... Аплодисменти!
дъждове (Димитрина Владимирова)

2017-03-29T10:17:24+03:00

Хареса ми! Поздрави!