Като езичница
Като езичница – бродя по нощите,
редя заклинания, търся магия.
Билки и мъдрост събирам. И сила!
Мисли горчиви дълбоко да скрия.
Бродя по нощите – търся звездата.
Грее ли още или потъмнява?
В знаци потайни разчитам съдбата.
... След обич какво ли остава!
Ровя студената пепел на времето.
Търся забравено късче жарава,
огън отново да стъкна в сърцето,
но въгленче няма и огън не става!
Като езичница – жертва пренасям
болка кървяща. Спомен разсичам.
В нощите бродя, изтривам следите
и те забравям... И ПАК ТЕ ОБИЧАМ!
© Мария Марковска All rights reserved.
