20 ene 2019, 19:36

Като камък

  Poesía
473 0 0

Като камък

Искам да претръпна,
да не чувствам вече.
Слабостта човешка
не спира да ми пречи,
да ме смачква и души,
до стената ме притиска,
коли, трови, беси..
Мечтата за сила
коравосърдечност иска.
А любовта е слабост,
и то непобедима -
веднъж щурмувала душата,
нищо я не спира.
 

Не спирам да се давя.
Отново и отново
опитвам да затворя
вратата на сърцето.
Но фронтовите мисли
нахлуват на вълни.
Конниците чувства
яздят утопичните мечти.
Помитат всяка съпротива,
често липсваща дори.
Предавам се, сама ги пускам
да ме повлекат към дъното
на плачещи води.
Там отново и отново
не спирам да се давя..
(от сълзливи липси)
 

И не спира да ми пречи
слабостта човешка
да не чувствам вече.
Искам да претръпна..
(като камък)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доротея Todos los derechos reservados

Огледално :)(: 

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...