Като камък

Искам да претръпна,
да не чувствам вече.
Слабостта човешка
не спира да ми пречи,
да ме смачква и души,
до стената ме притиска,
коли, трови, беси..
Мечтата за сила
коравосърдечност иска.
А любовта е слабост,
и то непобедима -
веднъж щурмувала душата,
нищо я не спира.
 

Не спирам да се давя.
Отново и отново
опитвам да затворя
вратата на сърцето.
Но фронтовите мисли
нахлуват на вълни.
Конниците чувства
яздят утопичните мечти.
Помитат всяка съпротива,
често липсваща дори.
Предавам се, сама ги пускам
да ме повлекат към дъното
на плачещи води.
Там отново и отново
не спирам да се давя..
(от сълзливи липси)
 

И не спира да ми пречи
слабостта човешка
да не чувствам вече.
Искам да претръпна..
(като камък)