Капка кръв е моето сърце,
душата ми е сякаш ангел без криле.
Не говоря, не виждам и не чувам,
не помръдвам, дори не дишам и не чувствам.
Страхувам се, че в тъмнината ти ще ме откриеш
и сърцето ми отново на парченца ще разбиеш.
Ще стене то, както денят, когато се разделя със луната.
Ще изпита пак онази болка толкова позната.
Объркана съм аз и във ъгъла е свито мойто тяло.
От страх трепти, както никога не е трептяло.
Сърцето ми плаче и крещи в нощта,
защото измами и прокле го любовта.