10.09.2008 г., 6:59 ч.

Като капка кръв 

  Поезия
644 0 2

Капка кръв е моето сърце,
душата ми е сякаш ангел без криле.
Не говоря, не виждам и не чувам,
не помръдвам, дори не дишам и не чувствам.

 

Страхувам се, че в тъмнината ти ще ме откриеш
и сърцето ми отново на парченца ще разбиеш.
Ще стене то, както денят, когато се разделя със луната.
Ще изпита пак онази болка толкова позната.

 

Объркана съм аз и във ъгъла е свито мойто тяло.
От страх трепти, както никога не е трептяло.
Сърцето ми плаче и крещи в нощта,
защото измами и прокле го любовта.

© Алекс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??