Sep 10, 2008, 6:59 AM

Като капка кръв

  Poetry
878 0 2

Капка кръв е моето сърце,
душата ми е сякаш ангел без криле.
Не говоря, не виждам и не чувам,
не помръдвам, дори не дишам и не чувствам.

 

Страхувам се, че в тъмнината ти ще ме откриеш
и сърцето ми отново на парченца ще разбиеш.
Ще стене то, както денят, когато се разделя със луната.
Ще изпита пак онази болка толкова позната.

 

Объркана съм аз и във ъгъла е свито мойто тяло.
От страх трепти, както никога не е трептяло.
Сърцето ми плаче и крещи в нощта,
защото измами и прокле го любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...