3 dic 2011, 9:58

Като куче и котка

  Poesía
1.3K 0 14

Като куче и котка

 

Като куче и котка я караме с теб -

сутрин в седем е точка критична.

Новини, политика и ругаеш наред,

а пък аз съм аполитична.

 

След четвърта цигара и дълго кафе

утринта е по-малко сънлива.

Докъм девет проглеждам и виждам небе,

и се чувствам почти полужива.

 

Ти си с остър характер - направо чешит,

на четирсет аз още съм дива.

И след среща със мен си тотално убит -

като жилен от млада коприва.

 

И ревнуваш наред - от мъже, от жени,

и ме дебнеш със меча походка.

Ти си стар динозавър от креда, нали? -

но за мен си безценна находка.

 

И на двеста и нещо все още си мъж,

как ме искаш на втората водка!

Няма друг като теб и нашир и надлъж -

от Мъглиж до далечна Чукотка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИЯНА ФИЛИПОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...