1 may 2022, 20:21

Като мадоната на Ботичели

  Poesía
599 9 7

                                                       на Йо

 

 

Пристигна залезът - измамно злато,

пространството сияеше под облак бял.

Отлитна в неизвестност ефимерно ято

и сетен лъч се спусна косо - просиял.

 

Като мадоната на Ботичели,

с два малки ангела яви се в тайнство ти

(два ангела божествени - изящно бели,

до Младенеца с прелестни черти),

 

с невинност бисерна в очите святи,

с лице ухаещо на девствена сърна

(мечтата-слово на безсмъртните поети

богинята да откроят докрай анфас).

 

Щастливец съм, че точно аз те зърнах,

върху везната-миг на най-мистичен час.

Душата с щастие неземно те прегърна

и полетя към Рая с призрачен Пегас!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обикновено пиша за това,което съм преживяла или преживявам.Ако и ти пишеш така,тогава си наистина щастливец! Поздравления!
  • Миночка, Антоанета, Мария, Елка, Георги, Лидия, Теди, Иване, Асенчо, Стойчо,
    Благодаря за прекрасните коментари, за Любими и за високата оценка на текста ми. Бъдете здрави, вдъхновени и весело посрещане на Гергьовден!
  • Поражда топли, нежни чувства и някаква нега те обхваща.
  • Звучи прекрасно!
    Между другото, харесвам повече Афродитата му...
  • Прелест! Сякаш едно божествено видение наистина се появява пред очите ни! Завладяващ стих! Поздравления!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...