Като мадоната на Ботичели
на Йо
Пристигна залезът - измамно злато,
пространството сияеше под облак бял.
Отлитна в неизвестност ефимерно ято
и сетен лъч се спусна косо - просиял.
Като мадоната на Ботичели,
с два малки ангела яви се в тайнство ти
(два ангела божествени - изящно бели,
до Младенеца с прелестни черти),
с невинност бисерна в очите святи,
с лице ухаещо на девствена сърна
(мечтата-слово на безсмъртните поети
богинята да откроят докрай анфас).
Щастливец съм, че точно аз те зърнах,
върху везната-миг на най-мистичен час.
Душата с щастие неземно те прегърна
и полетя към Рая с призрачен Пегас!
© Младен Мисана All rights reserved.
