...стоя и чакам...
...беше като бдение,
беше като сън едва дочакан,
беше като малко откровение...
Искам да те видя...чакам...
Тъмно е...
В душата ми е светло...
Душата ми на тебе днес ухае...
Красиво е и чувството е "леко",
не моли, не крещи и не ридае...
Докосна ме...
Прости, но те желая...
И малкото желание увлича,
но "малко ли си?", няма как да зная,
щом цялата ти същност ме привлича...
Как искам да те слушам -
говори ми!
Отдавна никой тъй не съм желала...
Как искам да прошепна:
"съблечи ме!",
а после "отведи ме в рая..."
© Кати Todos los derechos reservados