Тази нощ.

По Луната сърцето си изпратих.

На теб.

Не ми е нужно.

Нямам и мечти.

Когато властелинът е тъгата,

изгубваме се Аз и Ти.

Тази нощ

молитва по Луната пратих.

Тя беше светла и добра.

Разбрах по светлината, че е патила

от Любов и лунна Доброта.

Дали ще разбере светът

изтръгналият се в душата вик.

Звездите с парещи сърца трептят,

а моето е леден щик:

Вземи го, друг не искам да го има!

Подръж го в дланите си топли, приюти го.

Когато минат всички люти зими,

превърни го в чучулига.

31.10.2017 г.