Като молитва за Любов
Тази нощ.
По Луната сърцето си изпратих.
На теб.
Не ми е нужно.
Нямам и мечти.
Когато властелинът е тъгата,
изгубваме се Аз и Ти.
Тази нощ
молитва по Луната пратих.
Тя беше светла и добра.
Разбрах по светлината, че е патила
от Любов и лунна Доброта.
Дали ще разбере светът
изтръгналият се в душата вик.
Звездите с парещи сърца трептят,
а моето е леден щик:
Вземи го, друг не искам да го има!
Подръж го в дланите си топли, приюти го.
Когато минат всички люти зими,
превърни го в чучулига.
31.10.2017 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Иванова Всички права запазени
