26 feb 2008, 9:26

Като нежна въздишка и песен 

  Poesía » De amor
608 0 7

 

Като дъжда през ласкаво лято
по малко те имам, но вярно е
и когато обич докосваме свято,
дланите ни светят благодарно.
Като снежната пряспа във зима
по малко те искам, но леден
и когато грешки с дъха си топим,
сърцата изпитваме в ритъм пореден.
Като топла радост, под гърдите скрита
по малко те чувствам, но вечно
и когато заговорят смирено очите,
покълва в нас чувство сърдечно.
Като нежна въздишка и песен,
като бяло начало и светло небе
раждаме святост предесенна,
а любовта ни расте ли, расте...
- Когато, пролетно за вечност настоява,
сърцето тази радост предявява...

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??