Като нежна въздишка и песен
Като дъжда през ласкаво лято
по малко те имам, но вярно е
и когато обич докосваме свято,
дланите ни светят благодарно.
Като снежната пряспа във зима
по малко те искам, но леден
и когато грешки с дъха си топим,
сърцата изпитваме в ритъм пореден.
Като топла радост, под гърдите скрита
по малко те чувствам, но вечно
и когато заговорят смирено очите,
покълва в нас чувство сърдечно.
Като нежна въздишка и песен,
като бяло начало и светло небе
раждаме святост предесенна,
а любовта ни расте ли, расте...
- Когато, пролетно за вечност настоява,
сърцето тази радост предявява...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados
Привет!
