13 oct 2005, 21:56

КАТО ОБЕТ

  Poesía
1.2K 0 1

КАТО ОБЕТ

 

Аз навлизам в Христовата възраст,

не добър. Не дотам поумнял.

Май нарочно годините бързат –

всяка миг е, край мен прелетял.

 

И сега неспокойно се вглеждам

във едно твърде лошо момче.

То се смее. Доволно изглежда:

“Аз съм ти. Хей, животът тече!”

 

И без тебе, момче, го разбирам,

ала пак съм на стар кръстопът.

Като теб все пътеки избирам,

а не мога да тръгна на път.

 

Изтъкан съм от сто колебания.

Сто въжета ме дърпат назад.

Търся своето точно призвание,

и добре е, че още съм млад.

Ако трябва и с дявола черен

ще се боря жестоко, до смърт,

но ще скъсам въжетата в мене

и най-после ще тръгна на път.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....